Брашнеста манa

Брашнеста мана е повсеместно разпространена с нарастваща вредоносност болест.

Паразитът презимува под формата на уплътнен мицел между люспите на някои заразени пъпки. Заразяванията стават много рано напролет. Болестта се развива през цялата вегетация като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и гроздове. Брашнестата мана се развива силно при умерена температура и влажен въздух. Местата, поразени от оидиум, се нападат вторично от причинителите на сивото, мекото или мокрото гниене.

Симптоми
Първият забележим признак е лекото накъдряне по периферията на петурите, последвано от образуването на жълтеникави петна със сивобял нежен налеп, под който тъканите некротират. По зелените леторастите се образуват светлокафяви петна под формата на точковидна некроза, покрити с налеп. Повредените леторасти не узряват добре и често измръзват през зимата. По време на цъфтежа по ресата се образува обилен мицел, които причинява абортиране и изресяване. Най-характерният признак е при по-късно нападение върху зърната, които се покриват със сивобял налеп, под който тъканите загиват, зърната се напукват дълбоко и семките им се показват.

Борба
Важно за контрол на инфекцията е ликвидирането на зимуващата зараза, като за целта се препоръчва провеждането на 1-2 предцъфтежни пръскания, първото от които при дължина на леторастите 10-15 см. В този случай най-добре е да бъдат използвани системни препарати с лечебно действие. По-нататъшната борба с брашнестата мана трябва да се води най-вече превантивно, защото при масово намножаване е много трудно болестта да бъде овладяна.