Черно гниене

Болестта е по-широко разпространена и силно вредоносна за гроздовата реколта в страни с влажен и топъл климат.

Признаци. По петурите на листата се появяват кафяви до охрени, закръглени или ъгловати петна с размери от 1-2 мм до 1-2 см; петната са оградени от синьо-черна ивица и след няколко дни се покриват с тъмно кафяви до черни плодни тела - пикнидии (дребни, черни, сферични образувания като главички на топлийки, видими при преглед с лупа). При силно нападение листата се деформират, разкъсват и придобиват парцалест вид; възможен е преждевременен листопад.

Петната по дръжките и нервите на листата, по дръжките и чепките на ресите и гроздовете са с удължена форма, леко хлътнали, синьо-черни и покрити с пикнидии впоследствие.

При леторастите напетняването засяга възлите и междувъзлията. Първоначално се появяват тъмни до черни некротични петна, а впоследствие и плодни тела върху засегнатите тъкани. Възможно е напукване на кората в зоната на петната, като пукнатините са повърхностни. Силно засегнатите леторасти изсъхват.

Зърната проявяват признаците на болестта при започване на зреенето, като се засягат единични, няколко съседни или целия грозд. Първоначално се появява светло кафяво петно, което се разраства бързо и обхваща изцяло зърното. Петното се покрива със сивкави до черни, добре забележими пикнидии. Засегнатите зърна стават синьо-черни, сбръчкват се (мумифицират се), изсъхват и част от тях опадват.

Причинител - гъбата Phoma uvicola (Viala et Ravaz) (син. Phyllosticta ampelicida). Съвършената форма (Guignardia Bidwellii) не е констатирана у нас.

В нашата страна причинителят зимува в нападнатите части като пикнидии, основно в мумифицираните зърна по лозите и върху почвата.

През пролетта при дъжд узрелите пикнидии освобождават спори, които заразяват зелените части само при наличие на водни капчици.

Зърната се инфектират след опадването на калпачетата и са най-чувствителни 6 до 7 седмици след цъфтежа.

Борба.
Тъй като у нас няма разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ) за борба с черното гниене контролът на болестта се извършва основно чрез провеждане на мероприятия, с които се намалява количеството на заразата, а именно:

- събиране и унищожаване на нападнатите зърна и гроздове, намиращи се по лозите;

- пролетно изораване на лозята, в които е имало нападение от черно гниене, по възможност непосредствено преди развитието на пъпките с цел унищожаване на мумифицираните зърна, паднали върху почвата;

- санитарна резитба на нападнатите леторасти през периода на покой на лозите;

- отстраняване на засегнатите листа, ако са малко на брой.

Създаването на по-проветриви условия в плододаващите насаждения посредством борба с плевелите, зелени резитби и др. също ограничава развитието на заболяването.

При силно нападение през предходната година и повече валежи през текущата, химичната борба включва извършването на предпазни третирания през периода от дължина на леторастите 10-15 см до затварянето на гроздовете през интервал от 10-14 дни.