Cтрупясване
Venturia inaequalis

Причинител на това заболяване е гъбата Venturia inaequalis (Cooke) winter. Струпясването има повсеместно разпространение и се развива в особено силна форма в райони с влажна и хладна пролет. То вреди на растенията, като намалява количеството и качеството на плода. Заразените от струпясване плодове са напетнени, деформирани, напукани и нямат пазарна стойност. При съхранение те лесно биват нападани от причинители на различни видове гниене, които навлизат през петната на струпясването.

Първите заразявания стават рано напролет – в момент, когато покарват пъпките. Младите листа са разположени така, че по долната им повърхност влагата се задържа лесно, поради което първите прояви на болестта са именно там. Отначало петната не са очебийни поради окосмеността на тази повърхност. Много по-ясно очертани са тези по горната страна на листата, като големината им зависи от възрастта на листата, възприемчивостта на сорта и метеорологичните условия. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват, а пораженията по цветните и плодните дръжки предизвикват опадане на цветовете и плодчетата. Върху тях се формират различно големи тъмномаслени петна, често ограничени със сив венец. Тъканите под тях се вкореняват, което задържа нормалното нарастване на плода и предизвиква деформации. Те са характерни за сортовете „Червена превъзходна“, „Каселска ренета“ и др. Болестта влияе не само върху производителността, но и върху адаптивността на дърветата, като понижава тяхната студоустойчивост.

За борба със струпясването е особено важно правилното разположение на сортовете в насажденията. Те трябва да се групират според чувствителността им към струпясване, брашнеста мана и повреди от препарати. С оглед на диференцираната химическа борба, броят на редовете от един сорт трябва да е от 6 до 10.

Значение за предотвратяване на струпяването има и редовната резитба за прореждане на короните така, че да се поддържа стена с широчина не по-голяма от 1,5–1,8 m и височина, която да не превишава обсега на растително-защитната техника. По този начин се осигурява по-добро проветряване и по-качествено покритие с фунгициди.

Прилагането на правилни почвообработки спомага за намаляване в голяма степен на източника на първичната зараза от струпясването. Есенната обработка трябва да се извършва след пълния листопад, по-дълбоко от 15 cm, за да се заоре листната маса.

За да се избегне възможността за резистентност в популацията на причинителя, важен принцип при третирането с химически средства е да се редуват препарати на различна база и с различен механизъм на действие.