Мана по картофи

Маната по картофите (Phytophthora infestans) е най- вредна за растенията. При първоначалната й проява по долните листа се наблюдават неправилни до закръглени кафяви петна с по-светъл ореол, като при влажно време по долната страна се появява сиво-бял спорообразуващ налеп. Листата започват да прегарят, когато се появи силно напетняване. Заразата преминава към стъблата, които стават кафяви до черно кафяви. По нападнатите клубени се появяват сиво кафяви твърди петна, които навлизат в месото като “езици”. Клубените могат да се заразят на полето от падащите с дъждовната вода в почвата спори или при контакт с болните листа и стъбла при изваждането им.  

Симптоми
Болестта се появява след пълното израстване на растенията, около времето на цъфтежа. Първите признаци се откриват по листата от долните етажи. Откъм върха и периферията на листа се появяват сравнително едри мокри зелени петна, които скоро променят цвета си в кафяв. От долната страна на листа върху петното гъбата образува белезникав плесенов налеп. Заразата обхваща много бързо както по-горните листа, така и картофените стъбла. След като се появят по тях кафяви до черни петна, стъблата бързо изгниват. Развитието на болестта продължава и върху клубените. В началото на заболяването по повърхността им се образуват характерни оловносиви петна, а повърхността им остава гладка, впоследствие петната се разрастват, тъканта под тях некротизира и изсъхва, оцветена ръждивокафяво. Гниенето на картофените клубени от мана е винаги сухо. Постепенно клубенът изсъхва, свива се и мумифицира.

Борба
Появата на първична инфекция може да се ограничи със засаждането на здрави клубени, но основен метод в борбата срещу картофената мана си остава химическият. Борбата с фунгициди при наличие на условия за възникване на инфекция се води най-вече превантивно с контактни или системно-контактни препарати.

Стратегия за борба
1. Целта на борбата е предотвратяване на заразяването на културата. Основните направления са: стопанството, самосевки от картофи, заразени клубени използвани за посевен материал.
2. Изборът на срока за първото третиране може да се основава на: фенофазата на културата или на системата за прогноза и сигнализация. Фазата, която се препоръчва за начало на третиране е допиране на растенията от съседните редове. При рискови ситуации първото третиране може да стане преди допир на листната маса вътре в реда. Подобно третиране е оправдано за посеви намиращи се в съседство със заразени такива. Борбата и първото третиране трябва да се извеждат по сигнал даден от Областни дирекции за безопасност на храните. Системата за прогноза се основава на проследяването на връзката между температурите, относителната влажност на въздуха и количеството на валежите. Първото третиране според системата за прогноза е по-късно от това, определено на база фаза на развитие на културата, така че тази система обуславя по-малък брой пръскания. Ето защо трябва да се спазват указанията на системата за прогноза.
3. Определяне на времето и интервалите на по-късните пръскания. Основната насока в борбата е да се защити растението от болестите, а не да се лекува. Предпазните средства са ефективни  7-8 дни. Фунгицидите с проникващо действие могат да бъдат използвани до 2 дни след заразяването, така че комбинацията проникващ + предпазен продукт може да бъде използвана, ако не е било извършено редовното предпазно третиране. Поради наличие на чувствителни към системните фунгициди раси на Phytophthorainfestans, те са подходящи, когато растенията са в процес на активен растеж и не могат да бъдат предпазени по друг начин. Рискът от поява на устойчивост към гъбата и поради това, че са по-скъпи, препоръчително е да се намали броя на прилагането им. Те могат да се използват само в най-критичните моменти.
На основата на правилата, прилагани в някои европейски страни е разработена примeрна схема за третиране:
до цъфтежа- третиране с предпазни фунгициди всеки 7-10 дни;
- по време на интензивния растеж на картофите - максимум две пръскания със системни фунгициди през 14 дни;
- след цъфтежа - при подходящи клима-тични условия за развитие на гъбата, третиране през 7-10 дни с продукти за растителна защита с контактно и проникващо действие;
- след цъфтежа - при климатични условия, неподходящи за развитието на гъбата, третиране с контактни фунгициди през 10 дни;
4. При необходимост от предпазване на клубените от заразяване с патогена листната маса в края на вегетацията трябва да се унищожи с десиканти.
5. Други стратегии: да се засаждат сортове, които са слабо чувствителни към гъбата.