Обикновена мана
Phytophora infestans

Късната мъна, причинена от Phytophthora infestans е най-важната /гъбна/ болест, тъй като може изцяло да унищожи предразположените сортове в рамките на две седмици. Гъбата заразява всички части на растението: листата, стъблата и клубените. Най-бързо се разпространява при относителна влажност от 100 % и температура - 21o C. 

Симптоми по листата.
Поразените участъци /петна/, които се формират върху листата варират по вид в зависимост от времето. При влажни условия поразеният участък се появява като прогизнало с вода, размито петно с диаметър от 1 до 2 см. Обикновено само върху долната страна на листа се наблюдава бял мицел. С разрастване на увреждането, около умиращата тъкан се формира зона, просмукана с вода или хлоротична тъкан с ширина около 0.5 до 1 см, върху която също се образува спороотделящ мицел. Този процес може да се повтаря докато се инфектира целия лист или докато той загине. При условия по-малко благоприятни за гъбата, като висока температура /> 25° C/, засушаване или при по-устойчиви сортове картофи, инфектираната тъкан може да започне да покафенява на по-раннен стадий и да се образува малко или никакъв спороотделящ мицел, а светло оцветенате зона от ново инфектирана тъкан може да бъде много по-тясна или дори да липсва. На този етап е трудно да се различат симптомита на късна мъна от тези при сивото гниене, ранната мъна или  вертицилийното изсъхване. В случай на съмнение, поставете няколко увредени листа във влажна пластмасова /найлонова/ торбичка и оставете на стайна температура. Ако растението е заразено с Ph. infestans, в рамките на 24 часа ще се образува бял мицел.

Симптоми по стъблата.
Върху стъблото се оформят големи, продълговати, сивкавокафяви до черни увредени участъци, а при наличие на влага се развива и спороотделящ мицел. Ако температурите са под оптималните, гъбата се развива бавно, но може да проникне към стъблото от инфектиран лист. В участъците, които са увредени, стъблото е крехко и лесно се прекършва.

Симптоми по клубените.
Клубените се инфектират чрез лентицелите, очите и пукнатините в кората им. Първите индикации за наличие на инфекция са синкави белези видими през кожицата. Привидно нормалната тъкан се вижда между ръждиво-кафеви, нишковидни образувания. Инфекцията може да остане на повърхността, а може да проникне дълбоко в клубена. Клубените могат да бъдат заразени както по време на вегетативния период, така и при прибиране на реколтата. Загнилите участъци се разрастват по време на съхранението и здрави клубени също може да се заразят. Късната мъна често е последвана от сухо гниене или бактериално меко гниене, което може да обхване и здравите картофи. Рискът от заразяване на клубените е най-голям при култури, отглеждани във влажни, тежки /глинести/ почви, а далеч по-малък – при посеви в леки /песъчливи/ почви. Спорите се придвижват по-лесно в свободни води.