Oидиум брашнеста мана
Oidium tuckery

Симптоми предимно по горната страна на листата се образуват жълто – зеленикави петна със сиво бял налеп. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават по лозите. През пролетта първият забележим признак е лекото накъдряне по периферията на петурите. Листата се нападат по всяко време и при всяка възраст. По леторастите се образуват светли-кафяви петна с точковидна некроза, покрити с налепи. Обикновено първите петна се появяват по най-старото междувъзлие. Първите петна се търсят в началото на вегетацията по младите леторасти. При силно нападение петната се сливат и по междувъзлията се образуват тъмно-кафяви до виолетово кафяви ивици, които остават по лозовите пръчки. Върховете на леторастите заедно с листата може напълно да побелеят. Ако белият налеп се изтрие се виждат бледи точици, които нараствайки се сливат и образуват първо бледожълти, а по-късно светлокафяви петна.

Върховете не нарастват и изсъхват. Нападнатите леторасти не узряват добре и през зимата лесно измръзват. По узрелите пръчки петната са големи 1 до 1.5 см. Те се сливат и образуват цели ивици, които остават по лозовите пръчки. По тях се познава имало ли е  оидиум през предишната година в насаждението. Пъпките на зрелите пръчки може да бъдат заразени, но външни симптоми по тях няма. При разрез на пъпките оидиумът се наблюдава под формата на фини мицелни нишки, разположени между люспите на пъпката. По този начин мицелът е защитен от студовете през зимата и не е възможно чрез третиране с препарати да се унищожи, освен ако не се унищожат самите пъпки. Най-големи загуби оидиумът причинява когато нападне ресите и гроздовете. По ресите оидиумът се развива по дръжчиците на бутоните и по бутоните, които стават кафяви преди оплождането им. След окапването на калпачетата мицелните влакна  покриват малките зърна с бял паяжиновиден налеп. През време на цъфтежа и при благоприятни условия се образува обилен мицел, които причинява абортиране на цветовете. По средните и големи зърна се образуват малки петна, покрити първоначално със звездовиден бял мицел, който по-късно става сивобелезникав. При изтриването  му под епидермиса на зърната се виждат кафяви некротизирани точици. При силно нападение цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесен от налеп и издават миризма на развалена риба. Когато зърната не са завършили растежа си, петната пречат на нормалното нарастване, тъй като повредената ципа се втвърдява, зърната се напукват, семките се показват и сока започва да изтича – това е най типичният симптом на оидиумът по гроздето. По завършилите растежа си зърна оидиумът образува петна с паяжиновиден налеп, но зърната не се напукват. След омекване и прошарване на зърната не ги напада, а се развива само по чепките, колтуците и зелените върхове на леторастите.

Причинител гъбата Oidium tuckeri, със съвършена форма uncinula necator. Това е облигатен ектотрофен патоген, които се развива по повърхността на зелените органи на лозата. Първоначално мицелът е бял, но с течение на времето става сиво-бял. Изсмуква хранителните вещества от клетките. Лесно се разнася от въздушните течения и причинява нови заразявания. През пролетта когато температурата е 5-6С° мицелът започва да се развива. При разпукването на пъпките той вече е по зелените им части и нараства като нежно влаканце. Скоростта на покълнването се определя от температурата. При 25-28С° започва след 80 мин. до 2 часа, при 30С° след 4-14 часа, при Т > 15С° – 8-28 часа. Спорите издържат при Т = -3С° 14 дни. Над 37-40С° мицелът загива. Оптималната влажност – 60-80%

Борба.
Най-ефикасно е първото пръскане да се извършва при дължина на леторастите  10-12 см. Периодите между отделните пръскания са 7 дни при контактните и 14 дни при системните фунгициди. Посочените препарати може да се комбинират с препаратите за борба срещу маната.