Ръжда по лука

Puccinia allii

Болестта много често се развива във влажни места, по поречия на реки, тъй като гъбите, причинители на ръжда по луковите култури, изискват прохладно и влажно време. Болестта се проявява след около 20-30 дни след заразяването. През ранна пролет по листата на растенията се образуват жълти петна с оранжево до ръждивочервени купчинки от уредосорите на гъбата Puccinia allii. По листата се явяват наредени в линии ръждивочервени купчинки от уредосорите на гъбата Puccinia porri. Гъбaтa причинява  жълтеене на листата, засъхване и преждевременно загиване на листната маса. Нападнатите растения имат слаба способност за съхранение. Двата патогена презимуват като уредосори по многогодишните гостоприемници и като телиоспори по остатъците от болните растения. Влажното и прохладно време благоприятства развитието на гъбите.

Развитието на ръждите се благоприятства и от едностранчивото азотно торене, което за съжаление е честа практика у нас.

Мерки. За да е успешна борбата срещу ръждата, тя трябва да включва агротехнически и химически средства. Пръскането с фунгициди трябва да започне още с появата на първите признаци на болестта.

Cтратегия за борба.
Унищожаване на растителните остатъци. Дълбоко изораване на площта. Прилагане на сеитбообръщение през 2-3 години. Балансирано торене с минерални торове. Да се унищожават самосевките, да се осигури пространствена изолация от миналогодишните посеви. При откриване на първи симптоми на болестта да започне третиране с фунгицид, като целите растения се облеят с разтвора.  Да се избягва обилно азотно торене.

Агротехнически мероприятия са: да се избягва засаждането на луковите култури на едно и също място, както и ако в близост има върби или тополи; на следващата година не се засажда на същото място; внимателно се унищожават растителните остатъци след прибирането, след което почвата се изорава по-дълбоко.

Продукти за растителна защита