Хлебарки

Ххлебарките са от клас INSEKTA подклас PTERYGOTA  разред BLATTODEA.  Те са средно големи насекоми, които имат медицинско значение като механични преносители. Една част от тях са синатропни, т.е. живеят близо до човека - в жилища, кухни, в складове, където има хранителни продукти, канализация, тавани и др. Разпространяват се активно (на собствен ход) и пасивно (при пренасяне на багаж, хранителни стоки, електроуреди и др.). Познати са  над 3500 вида хлебарки.

Те са кафяви или черни, с лъскаво, заострено по дължина и сплескано гръбно-коремно тяло. Дължината на трупа без антенките е от сантиметър до пет. На гърба им се виждат закърнели остатъци от оформени крила.

Тялото на възрастната хлебарка, подобно другите инсекти има три части, корем, гръден кош и глава. Трупът е покрит с твърда обвивка, сменяща се няколко пъти при растежа. От главата излизат чифт чувствителни антенки, с които хлебарката се ориентира в околната среда.

Главата на хлебарката е с две очи и в нея е разположен мозъка на насекомото. Основната сензорна дейност обаче се извършва чрез нервни ганглии, съединени в мрежеста структура по цялото тяло. Тази структура помага за бързите реакции. Пак благодарение на нея, тялото на хлебарката може да живее десетина дни самостоятелно, след главата е отстранена.

Хлебарката с липсваща глава на практика не умира от липса на кислород, а единствено от жажда. Тя си набавя въздух през дихателни отвори по тялото, които го отвеждат навътре. Липсата на храна не пречи толкова на обезглавеното насекомо, защото може да живее месец без нея. Издържа дълго и без вода, но след седмица хлебарката вече умира от недостига й.

Очите на хлебарките са изградени от чуствителни светлинни рецептори, трансформиращи картината наоколо в мозайка. Заобиколени са от твърд обръч. Мустачките са тънки и покрити с косъмчета. Те са силно подвижни и изпълняват както сетивна, така и осезателна функция.

Устата на всяка хлебарка съдържа хранително хоботче. Хоботчето се състои от две режещи челюсти, със назъбена повърхност. Хоботчето е покрито от устна структура. При ядене челюстите отрязват и насочват храната, докато насекомото я обработва и сдъвква.

Освен наличие на главови антенки, хлебарките имат две по-малки в долната част на корема. Те функционират като сетивни органи и са свързани с нерв, който отчита движението на въздуха около тях. Така хлебарката различава светкавично атаката и побягва от вас в началото на движението към нея, все едно е разчела мислите ви за нападение.

Да ce борим с хлебарките можем не единствено с препарати. Специалистите твърдят, че главният метод на борба с тях е да се отреже пътят им към водата и храната. Трябва да се поддържат в изправност всички кранове у дома, за през нощта да се подсушава мивката. Запушвайте отходните тръби дори и да не срещате хлебарки в дома си или в сградата. Не дръжте храна на открито. При спазване на тези препоръки вероятността да се завъдят хлебарки у дома ви практически е равна на нула. Но все пак не забравяйте, че имате съседи, които може би се грижат за тях.