Муха

Мухата е дребно насекомо, с големи очи, двойка прозрачни крила, шест крака, две малки антени и сиво-черно тяло с тъмни гърди и по-светла задница. Ролята й в екосистемата е да разлага органичните отпадъци на усвоими вещества и тя се справя с функцията си успешно.

Яйцата на мухите са светли, овални и големи едва милиметър. Те са снесени на купчинка върху кофа за боклук или топла, разлагаща се органична материя. Ден след снасянето от яйцето се излюпва ларва. Тя е малко безкрако червейче, което ще живее седем дни.

Ларвата ще се храни с отпадъка и ще изпадне в сън, а на събуждане ще смени кожата си и ще е с по-голям размер. Това ще се случи три пъти, след което ще потърси ново, сухо и хладно място. Кожата й ще покафенее и ще се втвърди. Ларвата се трансформира в какавида. Зад щита тя ще развие своите органи и скоро от какавидата ще излезе малка муха. След три дни мухата ще е възрастно насекомо, готово за чифтосване и снасяне на нови яйца.

Поради краткия си живот, мухата има малко време да се размножи и не го прахосва. Женските и мъжките летят на облаци при ухажването, което не продължава повече от минути. Със специфичните си органи, мухата може да се чифтосва във въздуха. Оплодената женска има нужда от единичен акт, след което е готова да снася яйца през целия си останал живот.

Една ефикасна борба с мухи изисква комбинирани мерки по превенция, контрол върху потенциални места за размножаване на мухите, саниране на вътрешни помещения, външен терен и поддръжка през целия пролетно-есенен сезон.

Мухите са летящи насекоми, пренасящи куп заразни заболявания. Те са активни основно през деня, а вечер и нощем почиват. Основните мухи, свързани с човека, селскостопанските животни и помещенията за живот са каналните мухи, конските мухи и основно домашните мухи.

Борба.
Домашните мухи са много плодовити насекоми. Те се размножават толкова бързо, че намерят ли подходящи условия за яйцеснасяне, скоро площта пламва от тях. Те снасят, люпят се и кацат върху екскременти, торища, тоалетни и контейнери за боклук, след което се прехвърлят върху храната.

Освен че пренасят микроби и опасни зарази чрез краката си, мухите непрекъснато отделят фекални течности. Тази тор се вижда с просто око по плотове, чинии, чаши и храни.

Другият начин за пренасяне на зарази е свързан с начина на хранене на мухите. Кацнали върху твърди храни, те отлагат върху тях стомашно съдържание и слюнка да ги разградят. Тези секрети често съдържат зарази от предишно хранене на мухите и подсилват вероятността от зарази, като дизентерия, коремен тиф, стомашно-чревни инфекции и ред заболявания.

Поради опасността си като фактор на ред заболявания, мухите се считат за едни от най-болестотворните вредни насекоми. За съжаление, те са адаптивни, реагират на опасност светкавично, множат се бързо, а голям процент от тях са вече устойчиви на ред пестициди и химични методи за борба. За постигане на резултат са необходими редовни и съвестни мерки.