Обикновен паяжинообразуващ акар

Паяжинообразуващите акари са дребни по размери, трудно забележими. Оцветяването на тялото им варира от бледожълто и зеленикаво до червено и кафяво и се променя в зависимост от пола, хранителното вещество и сезоните. Зимуващите женски имат керемидено червен цвят. От двете страни на гърба на T. urticae се наблюдават две по-тъмни петна, а при T. turkestani те са няколко. Оптимални са температури 25-280С и относителна влажност 60-80%. Развиват до 30 поколения по краставиците в оранжерийни условия.

Повреди.
Акарите пробиват епидермиса на листата и изсмукват част от клетъчния сок с хлорофилните зърна. На мястото на убождането се появяват малки светли точковидни петна. Техният брой бързо нараства и листът придобива мраморен вид. Силно повредените листа пожълтяват и впоследствие опадат. Акарите обитават долната повърхност на листата, но при висока численост развиват колонии и изплитат паяжина по всички части на растението, което може много бързо да загине.

Борба.
Унищожаването на плевелите. Срещу акарите се третира при установени 5% нападнати растения. Да се редуват акарициди с различни активни бази и къс карантинен срок.