Рапична листна оса

Младите ларви прогризват в листата малки дупчици или по-големи прозорчета. По-старите ларви, които живеят от горната страна на листата, ги изгризват от края до най-дебелите жилки и могат дори напълно да обезлистят растението.

Описание на вредителя РАПИЧНА ЛИСТНА ОСА – Athalia Rosae
Имагото е голямо 6 – 8 мм. Самецът е по-малък от самката. Главата и страничните части на гърдите са лъскаво-черни, а коремът – жълтеникав до жълтооранжев. Между гърдите и коремчето няма стеснение. Антенките са с по 9–10 фаланги. Жълтеникавите крила са прозрачни и ципести, с по-тъмни краища и предната част.

Продълговатите овални, жълтобели, 0,8 мм големи яйца се снасят от самката в малки срезове по краищата на листата. Лъжегъсениците, достигащи до 16–188 мм, имат набръчкано тяло, отначало бледосиво до бледозелено, по-късно тъмнозелено до кадифеночерно (ил. 3). Страничните и долните части от тялото на лъжегъсениците са сиви. Главата на ларвата е лъскавочерна. Освен трите чифта гръдни крачета имат на коремните си фаланги осем чифта лъжливи крака. За лъжегъсениците е типично, че при дразнене и минимален механичен контакт с някои хищници бързо отделят капчици хемолимфа. В нея има голямо количество глюкозинолати (напр. синалбин, синигрин), които ларвите екстрахират от различни растения от семейство Brassicaceae и които имат после защитен ефект – пазят насекомото от мравки и оси.

Биология.
Лъжегъсеницата презимува в един пашкул на дълбочина 1–5 см под по-върхността на почвата и какавидира чак напролет (през април). Какавидният стадий продължава 8–15 дни. Възрастните от първото поколение се излюпват през май – юни и още същия ден, в който излязат от почвата, се чифтосват. Хранят се с нектара и полена на кръстоцветните растения. С помощта на вятъра успяват да мигрират на големи растояния. С по-мощта на назъбеното си яйцеполагало самките разделят по ръба на листото горния и долния епидермис и снасят в така образувалото се пространство едно яйце. Всяка самка снася общо от 50 до 300 яйца, като обикновено си избира за тази цел кръстоцветни растения, растящи на слънчеви места.

Ларвите се излюпват след 6–10 дни. От неоплодените яйца се образуват ларви, от които се развиват мъжки екземпляри. При топло и сухо време младите ларви се задържат по долната страна на листата, а старите – по горната страна или по ръбовете на листата. При студено и влажно време се скриват в почвата. При температура над 28°С ларвите загиват. От нападнатите растения те се прехвърлят върху здрави. При температура 20°С лъжегъсениците изяждат за 24 часа количество, два пъти по-голямо от собственото им тегло. Освен листата те могат да изяждат съцветия и плодове. Съблечената им кожица остава след всяко събличане по листата. След около 4 седмици и три събличания лъжегъсениците съзряват и се заравят в пръстта, където на дълбочина 1–5 см какавидират. Второто поколение, появяващо се през юли или август, се развива по междинни култури или по синап. Трето поколение се поя- вява в зависимост от местните условия и ларвите на това поколение се хранят по младите растения на маслодайната рапица. Вредителят по правило има 3 поколения.

Растения гостоприемници.
Към гостоприемниците спадат различни видове растения растения от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Разпространение и стопанско значение Рапичната листна оса е разпространена в цяла Европа, в Сибир, Япония, Северна Африка, както и в Северна и Южна Америка. Щетите, причинявани от младите ларви, са малки, докато по-старите ларви могат да изядат растенията напълно. При синапа те могат да поразят и шушулките. Във висока популация вредителят се среща само през някои години, и то на огнища. Рапицата и синапът търпят големи щети, ако се отглеждат като междинни култури за фураж или за зелено торене, особено ако се случи топла и суха есен. Най -вече в посеви от бял синап рапичната листна оса причинява направо бедствие, при по-голяма численост може да унищожи цялата листна маса. В общия случай първото и второто поколение от вредителя напада от полските култури главно синапа, а третото – маслодайната рапица, и обикновеното главесто зеле.

Биологична борба.
Сред биологичните регулатори, регулиращи числеността на ларвите, най-важни са нематодите (Nematoda) и паразитни мухи – тахиниди (Diptera: Tachinidae). Значението на разредите Ichneumonoidea и Chalcidoidea е по-малко.

Превантивно регулиране.
Превантивната защита би трябвало да е насочена към унищожаването на кръстоцветните плевели. В участъците, където е имало рапична листна оса през предходните години, е подходящо да се направи дълбока оран.

Химична борба.
За праг на вредност за химична борба през есента след поникването се смятат 2-3 лъжегъсениците/м2. Посевите се третират от поникването на рапицата до края на октомври. Достатъчно е да се обработят само огнищата. Химическата обработка трябва да се прави само при топло и сухо време. При нея не бива да се забравя, че възрастните ларви са устойчиви на инсектициди и борбата трябва да е насочена срещу младите ларви.