Глушина

Вълнестата глушина ще срещнете из храсталаците, в лозята, по тревисти места. Често тя се развива така масово, че заплевелява посевите от жито и лен.  Расте и като бурен край зеленчуковите градини и пътищата. Ще я откриете както в низините, така и на 1500 м над м. в. Вълнестата глушина е едногодишно растение. Има полегнало или катерливо стъбло, което достига 80 см дължина, цялото е покрито с разперени власинки. Листата му са сложни, чифтоперести, съставени от 6 до 12 двойки листчета, а на върха завършват с дълго разклонено мустаче, чрез което става захващането и катеренето по други растения или опори. Листчетата са линейно ланцетни и целокрайни. Растението има двуполови неправилни цветове, устроени по познатия ви вече начин. Тук обаче чашката се отличава със своеобразна подутина в основата си, а венчелистчетата са обагрени виолетово или пурпурночервено. Тичинките са двубратствени.

Цветовете на вълнестата глушина са събрани в сбити гроздовидни съцветия, но са разположени само от едната страна на оста на съцветието и наподобяват накичена с красиви висящи фигурки клонка.Съцветията обикновено излизат от пазвите на листата. Вълнестата глушина цъфти от май до юли, а през август и септември опрашените от насекомите цветове завързват плодове. Бобът е продълговат, 2 - 3 см дълъг и с източено връхче. Щом узрее, той се разпуква по надлъжен шев и от него изпадат от 2 до 8 кълбовидни семенца. Освен вълнестата глушина у нас растат още 23 вида от род Глушина. Те се различават помежду си по баграта на цветовете, формата и размерите на листчетата и по устройството на боба. Вълнестата глушина е вкусна храна за тревопасните животни. Тя е и ценно медоносно растение. Но наред с това тя прави и пакости, като заплевелява някои посеви от културни растения.