Кориандър

Едногодишно тревисто растение. Кориандърът е от семейството на целината, магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae).

Коренова система — сравнително слабо развита, тънък вретеновиден корен, достигащ 60-70 см;
Стъбло — правостоящо, високо 60-120 см, цилиндрично, голо и разклонено;
Листа — полиморфни: долните са перести с 3-5 дяла, назъбени, с дълги дръжки; средните са двойно перести; най-горните са силно насечени.
Съцветие — сложен сенник с 3-7 лъча, върху които има прости сенници с 5-15 лъча, завършващи с по един цвят;
Цвят — дребен, с бяла, бледорозова или виолетова окраска, с по 5 венчелистчета и тичинки и 1 плодник;
Плод — диакен, почти сферичен. с диаметър 3-7 мм.

Биологични изисквания.
Към светлината — културата спада към чувствителните на засенчване, поради което борбата с плевелите е важен елемент от агротехниката. Толерантен е към дължината на деня и може да се отглежда до 68 ° географска ширина.
Към топлината — спада към групата на хладоустойчивите култури, с биологичен минимум 4 °С. Оптималната температура за неговото развитие е 18-20 ° — при такива температури вегетационния период се удължава, но добивът на семена и акумулирането на етерично масло са най-високи.
Към влагата — поради слабата си коренова система кориандърът се счита за влаголюбива култура. Недостигът на влага у нас е причина за ниските добиви от тази култура.
Към почвата — културата е взискателна към почвата, предпочита богати на хранителни вещества почви, които съхраняват влагата и имат слабо алкална реакция.