Повитица

Повитица (Convolvulus arvensis L.) има средиземноморско-ирано-турански произход. Видът е разпространен в целия свят, но най-вреден е в зоните с умерен климат. Среща се до 60° северна и 45° южна ширина. У нас е разпространен повсеместно.

Полската поветица е многогодишен кореновоиздънков вид. Стъблата й са тънки, увиващи се или стелещи се, дълги до 3 м. Листата са стрелксвидно-сърцевидни. Цветът е бледорозова или бяла фунийка. Плодът е кутийка с 2-3 семена. Семето е обратно яйцевдно, тъмносиво до черно.

Плевелът се размножава със семена и вегетативно. Може да развие коренова система до 6 м в диаметър и до 9 м дълбочина в почвата.

Едно растение образува от 150 до 600 и най-много до 1850 семена. Семената покълнват в доста разтегнат период при температура 15-18°С. Запазват жизнеността си в почвата до 20 и повече години. Отрязъци от корените над 1 см развиват ново растение.

Полската повитица е светлолюбив вид. Издържа продължителните и силни засушавання. Расте и на бедни почви.