Просо

Значение, произход, разпространение, добиви. По химичен състав и хранителна стойност зърното на просото се доближава до това на овеса. В страните с големи площи и производство непреработеното зърно се използ-ва за концентриран фураж за селскостопанските животни и птици и за суровина за спиртоварната промишленост. След преработка се използва и за продоволствени цели, тъй като производите му лесно (бързо) се развaряват и са с много добра усвояемост от човешкия организъм.

В страни със слабо разпространение и с ниско производство (каквато е нашата) то се използва главно за концентриран фураж за малки пилета и за суровина за производство на боза.

Просената слама е с най-висока хранителна стойност в сравнение с тази на другите зърнено-житни култури. По качество се доближава до ливад-ното сено. Съдържа около 7 % протеин, 1.8 % мазнини, 40.7 % безазотни екстрактни вещества и 27.8 % целуоза.

В някои страни просото се отглежда и за зелена маса. Един килограм от нея  е с хранителна стойност около 0.2 кръмни единици.

С късата си вегетация и с високата си сухоустойчивост при наши условия то може да се отглежда успешно като втора култура или за преза-сяване на поразени от градушка посеви на основните зърнено-житни кул-тури (пшеница, ечемик и др.).

Произхожда от Централна и Източна Азия. Има доказателства за неговото отглеждане като култура отпреди 6–7 хиляди години.

Просото е в състояние да реализира висок процент от потенциалната си продуктивност при производствени условия (над 350 kg/da при неполивни; и над 600 и повече kg/da при поливни условия) след задоволяване на био-логичните му изисквания и прилагане на интензивни технологии.

Средните добиви на просо у нас са между 120 и 160 kg/da.

Коренова система. Просото формира брадест тип коре-нова система, чиято основна маса се разполага в слоя до 40–50 cm. Отделни корени достигат до 100–115 cm дълбочина. Като представител на групата на топлия климат пониква с едно зародишно коренче.

Адвентивните корени се разрастват доста добре радиално, като по този начин се усвоява ефективно влагата и от слабите вегетационни валежи.    Формирането на въздушни корени от най-близките до почвената повърхност надземни възли на стъблото играе съществена роля в това отношение.

Стъбло. Достига до 150 cm височина (най-често до 80–100 cm). Надземната му част се разклонява независимо от братенето. Покрито е цялото с власинки.

Съцветие. Метлица, дълга до 45 cm, с различна форма.

В зависимост от дължината на централната ос, гъстотата и про-странственото разположение на раз-клоненията ѝ спрямо нея метлица-та бива: разпръсната; полутоп-честа; разклонена; наведена;  топ-честа.

Зърно. Плевесто, сферично, без надлъжна бразда.

Масата на 1000 зърна е меж-ду 5 и 8 g, а хектолитровата му маса – 78–82 kg.

Плевите съставляват около 12–22 %  от масата на зърното.