Родилна трева горуха

Името на този член на семейство Кръстоцветни ботаниците са вписали в списъка на бурените и плевелите в нашата флора. Наистина родилната трева също ще срещнете по всички пустеещи места, по всяко изоставено кътче край жилищни домове и огради, в паркове и градини, около стопански сгради. Ще я видите прашна край пътищата и железопътните линии - изобщо в цялата страна, от крайбрежието на морето докъм 1000 м над м. в., няма да намерите буренясало място, дори да е само един квадратен метър, където да не растат поне няколко стръка от това растение. Родилната трева обаче не се "рови" само из буренясалите места, не събира само уличната пепел и прахта край пътищата.

Родилната трева е многогодишно, високо до 50 см сиво зелено растение. Има изправено стъбло, което е разклонено само в горната част и клонките му са кичуресто прибрани. В основата то има розетка от по-големи листа с дръжки, а стъбловите листа са последователно разположени. Те са по-малки от розетковите и са приседнали, обхващайки стъблото със сърцевидната или стреловидната си основа. Всички листа обаче са с еднакво вълновидно назъбени петури, само розетковите при някои екземпляри могат да са лировидно пересто врязани. Първите цветове на родилната трева се разтварят още през април. С пълна сила обаче тя започва да цъфти през май и тогава въздухът около нея се изпълва с приятен меден аромат.

Цветовете й са дребни и невзрачни, но са събрани по много във връхни гроздовидни съцветия, които заедно образуват общи големи щитовидни съцветия, затова се белеят отдалече. Плодовете на родилната трева (дори само по тях тя може лесно да се различи от другите членове на семейство Кръстоцветни) са сърцевидни шушулчици, малко по-къси и малко по-широки от 4 мм, във вдлъбнатината на върха с дълго право носче. В двете им гнезда се развиват само по 1 - 2 дребни кестеняви семенца.Подобно на други плевелни растения родилната трева се размножава и по вегетативен начин, чрез коренови издънки.