Самосевка от слънчоглед

Слънчогледът (Helianthus annuus) е едногодишно културно растение.

Корен. Слънчогледът се характеризира с мощна коренова система, състояща се от главен корен и многобройни странични разклонения. Главният корен е вретеновиден, добре развит, проникващ на дълбочина 3-4 m. Макар, че основната маса корени е разположена на дълбочина до 50 cm, слънчогледът усвоява влага и хранителни вещества от дълбоките почвени слоеве.

Стъбло. Съвременните маслодайни сортове и хибриди, отглеждани в България, имат средна височина на стъблото 1,7-2 m. Отглеждат се и декоративни генотипове с височина над 2,5 m, а в страните с по-хладен климат – сортове и хибриди с височина на стъблото 1,2-1,4 m. Стъблото е неразклонено при маслодайните сортове и хибриди и разклонено при бащините линии за получаване на хибриди и при декоративните форми. Дебелината му в основата е 2-4 cm. То е обло, но неравно, а вътрешността му е изпълнена с паренхимна тъкан.

Листа. Листата на слънчогледа са едри, сърцевидни, назъбени по периферията, най-често с ширина 22-30 cm. Броят им варира от 14 до 50, най-често 25-30. В началото на вегетацията листата са разположени по двойки, след което се появяват поединично и последователно. Максимална листна площ се формира към фаза цъфтеж, а листно-площният индекс на културата е висок – 3-4,5.

Цветове. Цветовете са събрани в съцветие тип кошничка (пита), която е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15-40 cm (при генотиповете за масло 18-25 cm). Цветовете са 2 вида – езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното опрашване при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от петлистно венче, 5 тичинки и 1 плодник. Броят им в една пита е от 600 до 1600.

Плод. Плодът на слънчогледа е акен (семка), с удължено яйцевидна форма. Съставен е от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, виолетова, черна или изпъстрена на ивици. Важна характеристика на съвременните сортове и хибриди е наличието на въглеводороден слой с голяма твърдост, наречен панцерен, който да предпазва ядката от слънчогледовия молец. Масата на 1000 семена е между 45 и 120 г. Ядката има тънка обвивка, два семедела и зародиш. Тя съставлява 70-75% от семето и в нея се акумулират мазнините. Ядката на генотиповете за масло съдържа 60-65% мазнини и около 20% протеин. Маслото е от типа на полусъхливите.